Д-Р ЧАВДАР НИНОВ: С МИОПУНКТУРА ИНВАЛИДИ СТАВАТ ОТ КОЛИЧКИТЕ И ПРОХОЖДАТ

Те се върнаха към пълноценен живот, а повечето бяха обявени за неспасяеми!

Д-р Чавдар Нинов е създател на революционната терапевтична система Миопунктура (мускулно-периостална пунктура), доктор по медицинска натуропатия, основоположник на Миопунктура, член на Английската кралска асоциация по акупунктура и на Интернационалната гилдия на натуропатичните иридолози. През последните 30 години експериментира и прилага различни конвенционални и интегративни форми на физическата медицина с цел да намери оптимален модел на лечение на най-масовите страдания на модерното общество. Той комбинира акупунктурата с мануалната терапия, двигателната рехабилитация с физиотерапията, психотерапията с натуропатията. Сред пациентите му са били известни личности, като белгийския крал Албер II, Силвио Берлускони, Джанет Джексън, Мила Йовович, Боби Михайлов, Наско Сираков, Георги Иванов – Гонзо, Владислав Карамфилов – Въргала, Христо Мутафчиев, Татяна Лолова, Камен Донев, Стефка Костадинова, Слави Трифонов. Ето какво разказа д-р Нинов пред в. “Доктор” относно силата на действието на миопунктурата при проблеми, пред които медицината е безсилна.

– Д-р Нинов, вие сте създател на Миопунктурата. Каква беше целта ви?
– Лекувам хора от 30 години и едно от нещата, които разбрах, докосвайки се до страданията на хиляди хора по целия свят, беше, че най-масовите здравословни проблеми на съвременното общество са свързани с дегенеративните промени и хроничните болки в гръбначния стълб и останалите части на мускулно-скелетната система. От една страна, специалности като ортопедията, неврологията, ревматологията и физиотерапията, се опитват да решат проблемите на пациентите, но те са затънали в академичен консерватизъм, а от друга страна, някои наложили се алтернативни системи, като китайската акупунктура, хиропрактиката, остеопатията, хомеопатията и масажа правят опити, но те често базират лечебните си практики на наивни теории и феномени, които физиологията още не е открила. Затова реших, че е време да се сменят някои критерии за оценяване на болните, да се пренастрои клиничното мислене на много терапевти и да се създадат нови стандарти в лекуването на хората.

– Какво представлява Миопунктурата?
– Миопунктурата е микро-инвазивна, мускулно-периостална ортопедична акупунктура, базираща се на най-добрите постижения на модерната неврофизиология и клиника. С помощта на специален инжектор се въвеждат дълги и много тънки игли (0.25 мм) на възможно най-голямата целесъобразна дълбочина в болните тъкани, предизвиквайки предсказуеми реакции, провокиращи съответни рефлекси, които помагат на организма да се адаптира, да компенсира патологичния процес и да оздравее. Преди години само хирурзите влизаха толкова дълбоко, колкото ние днес. Но хирургията е свързана с персистираща болка, риск от инфекции, хиперплазирали цикатрикси и психологически стрес. Нашите игли са тънки като косъм, навлизат в тялото с голяма скорост и прецизност, почти безболезнени са, не увреждат тъканите и не правят хематоми. При хирургията мозъкът е изключен поради анестезията, но нашите дълбоки убождания при буден мозък предизвикват все още неописани от науката вид рефлекси, които нарекохме спино-церебрални рефлекси, предизвикващи мощен биологичен отговор, водещ до бързо и окончателно излекуване.

– При кои състояния е приложима тази терапия?
– Най-вече при дегенеративни процеси, като дисковата болест и радикулити, артрозите на големите стави, увреждането на колагенни структури, като тендинити и инсерционити в рамената, лактите и колената, острият и хроничен мускулен травматизъм, а и като симптоматична терапия при някои ревматични заболявания. Има пациенти, които страдат от десетки години и идват с купища епикризи, изследвания и снимки, но без резултат от леченията. Не твърдя, че лекувам всичко, защото няма такъв човек. При повечето случаи обаче мога смело да заявя, че резултатите са забележителни. 

– Има ли противопоказания за тези процедури?
– Да, разбира се. Най-вече спрямо онкоболни в напреднал стадий, остри сърдечно-съдови състояния, хора с наскоро прекаран инсулт, с психиатрични проблеми, по време на хипертонична криза, с остри респираторни или кожни инфекции, с опасни заразни заболявания… Заради това снемаме анамнеза, провеждаме физически тестове, лабораторни изследвания и образна диагностика, с които да изясним състоянието на пациента. След това извършваме диагностична манипулация, провокираща съответни реакции в организма и на базата на биологичния отговор поставяме окончателната диагноза и изготвяме адекватен терапевтичен план. Няма болест, има болен човек, защото всяко заболяване протича по различен начин при всеки. Ако видим, че дадена терапия не действа, ние я променяме, а ако има резултат още на четвъртата от предписаните десет процедури например, изписваме пациента. 

– Каква е приблизителната продължителност на една процедура?
– При една процедура трябва да се предизвика реакция на организма на пациента и да се постигне определен биологичен ефект. В рамките на 30 минути много интензивно и концентрирано прилагаме всички терапевтични методи, имащи отношение към проблема. Необходими са между 2 и 4 процедури за острите заболявания и между 6 и 10 процедури при хроничните. При много заболявания постигаме трайни резултати, защото се стремим да прилагаме каузална, а не само симптоматична терапия – т.е. да премахнем причината, а не само външните прояви на патологичния процес. Не използваме никаква фармако-терапия и се придържаме към натуралното терапевтично лечение. Даваме възможност на организма да използва съпротивителните си сили и сам да се излекува.

– Има ли някакви възрастови ограничения?
– Не. Най-малките ни пациенти са били на 2 месеца с акушерски парализи, детски церебрални парализи и други неврологични проблеми. Най-възрастният ни пациент пък беше на 101 години в Белгия. При децата и при възрастните обаче естествено има и по-специални условия и се взимат определени мерки.

– Какво представлява терапията при парализираните пациенти?
– Парализираните пациенти са най-тежките ни случаи. При тях мозъкът е забравил за част от телесната периферия предимно заради травматични промени в гръбначния стълб и мозъка. Чрез адекватна и силна стимулация с изпращане на сигнали към мозъка по пътя на обратната връзка ние го караме да реагира. Това е доста сложно като технология и понякога болезнено, защото някои пациенти нямат чувствителност, но някои дори са по-чувствителни и от нормалното.

– Действително успявате да помогнете на инвалиди да станат на крака – така ли?
– Да, помагаме на много инвалиди. Имаме поне 50 души, които се повлияха невероятно добре. В Испания възстанових човек, върху когото паднал таван и му парализирал цялото тяло. Седем години той е бил в постоянна безпомощност и не мислеше, че има шанс да се възстанови. Дойде при нас заради болки в цялото тяло и още след втората манипулация си отвори ръцете и започна да се самообслужва, дори да свири на китара. Имах пациентка, която две години беше в инвалидна количка. Преглеждана беше от най-добрите невролози и ортопеди в Лондон, които й казали, че няма да проходи. Тя дойде при нас също заради болките си. Само след една манипулация тя стана и отиде да поздрави мъжа си в коридора, който припадна. Една шампионка на Белгия по водни ски пък беше парализирана след тежка катастрофа. Четири години тя уринираше с катетър, който й причиняваше постоянен цистит. След втората ни манипулация тя се обади плачейки, защото за първи път след инцидента чувства краката си. След това й направихме тежка операция, защото гръбнакът й беше зараснал на буквата Г. Сега тя е възстановена напълно и е фитнес шампион и майка.

– Имали ли сте подобни резултати и сред българските пациенти?
– Имахме много добри резултати и при председателя на българските параолимпийци Петьо Заберски и бивш шампион по класическа борба, който беше с параплегия след тежка катастрофа. Инвалидната му количка дори имаше подпори отстрани, които го държаха изправен – ако ги нямаше, той просто падаше от количката. Само за месец възстановихме тялото му напълно и той започна да ходи на лов, кара джет и АТВ. Покойният Петър Петров, който беше световен шампион по акробатика и полицейски служител, пък беше прострелян по грешка от свой колега по време на акция. Беше с параплегия и също без контрол на тялото. След месец коремните и гръбните му мускули се възстановиха напълно и дори започна да движи краката си. 18-годишно момиче от Варна пък дойде с хемиплегия след изкаран мозъчен инсулт на 10 години. Ходеше с тежка ортопедична обувка и ръката й беше нефункционална застинала. Мечтата й беше на абитуриентския си бал да носи обувки на високи токчета и ние я сбъднахме.

ИЗТОЧНИК: Blitz.bg